3.3.1 Какво представлява двойното изпичане
Бикоттура (Bicottura) - това е глазирана керамична плочка, предназначена за облицовка на стени във вътрешни помещения. Глазурата придава блясък и позволява да се изобрази рисунка с всякакъв дизайн, а също така предпазва тялото на плочката от проникване на влага.
Цикълът на производставо на този тип плочки се състои от двукратно изпичане: първото при производството на керамичната основа, а второто при нанасянето на глазурата.
Тялото на плочката, т.нар. основа се получава при пресоване на влажна маса от червена или бяла глина в специални форми с последващо изпичане при температура до 1040 С. Този тип плочка е доста порьозна, с показател на водопоглъщане до 10%. Дебелината на основата като правило е 5-7 мм. Този тип плочки отстъпват по здравина на всички останали видове плочки. Гореизброените качества обуслявят изключително интериорното приложение за облицовка на стени.
Производството на основата е отделен производствен цикъл, след края на който плочката преминава през контролен процес на планиметрията и размерите. При несъответствие на плочката на зададените параметри, тя автоматически се сваля от конвейера и се изпраща за преработка.
За втория цикъл на изпичане - за нанасяне на глазурата, се допускат само предварително подбрани качествени плочки.
Глазурата бива гланцова или матова. Тя не притежава достатъчна повърхностна здравина, тъй като се предполага, че тези плочки, използвани за облицовки на стени няма да бъдат подлагани на механични и абразивни натоварвания (например да се ходи по тях).
Изключение правят някои серии, които се препоръчват от производителя и като подови плочки - например Neoclassica, Antica, Marechiaro, Codice. Естествено поставянето на пода може да става само в бани на частни домове и в никакъв случай в обществени помещения!
В същото време глазурата на бикоттура е достатъчно устойчива на въздействието на битови миещи средства, използвани за почистване на керамика, а също и на козметични и хигиенни средства, използвани в баните.
3.3.2 Нанасянето на глазурата
Глазурата, оцветен в различни цветове се нанася по различни начини. Основният от тях е чрез използването на валяци - с помощта на машини RottoColor - голям барабан, покрит със специален материал. Барабанът търкаляйки се нанася течния емайл, и тъй като периметъра на окръжността му няколко пъти надвишава размера на плочката, то за един оборот се обработват няколко плочки и при това понякога се използва и осево преместване на барабана. Всичко това се прави с цел да се получат голям брой плочки с неповтарящ се рисунък, при това запазвайки цвета и дизайна на серията.
Тъй като процесът на нанасянето на емайла не влияе на размерите и геометрията на плочката, тези параметри не се контролират, а се следи само за наличието на дефекти по повърхността.
3.3.3 Качества на бикотурата, област на приложение и формати
Основните фомати (в сантиметри), приети за производство в днешно време са: 20х20 20х25, 25х25, 25х33.3, 25х45, 12.5х45.
Бикоттура обикновено се произвежда в колекции, състоящи се от няколко цвята, които се комбинират помежду си и с голямо количество декори.
Декоративните елементи се произвеждат по няколко начина, основният от които е допълнителното трето изпичане - предварително подготвените плочки се нарязват до необходимия формат, различен от основния и върху него се нанася още един слой емайл споследващо изпичане. Използва се и гипс - за изработка на релефни и обемни елементи, които се покриват с емайл и се изпичат.
Изработката на декори е доста по-трудоемък, дълъг и скъп процес. Използването на декори е нужно за да изпъкне и да се подчертае естетическия аспект при използването на керамични плочки като облицовъчен материал. Производството на много видове декори се прави в специални дизайнерски студия, понякога извън основното производство на фабриката.
3.4.1 Особенности на еднократното изпичане, калибър
Следващтият вид плочки е
Монокоттура (Monocottura), също и отделният вид
Монопороза (Monoporosa). Това е глазирана керамична плочка, предназначена както за стени, така и за под. Тя има по-плътна основа от бикоттура, прозиведена от бяла глина и по тази причина някои серии са студоустойчиви.
Монопороза има други характеристики и съответно и други области на приложение.
Целият процес по производството на монокоттура става за един цикъл на изпичане. Подготвената смес, състояща се от различни светли сортове глина с добавени други естествени компоненти, се навлажнява и смесва в специални барабани. След това се подсушава в огромни вертикални силози и се подава на порции на транспортната лента с последващо полагане в прес-формите. Там с помощта на дозатора става равномерно разпределяне на нужното количество смес по цялата площ на формата. Съвременните преси, използвани във фабриката позволяват сместа да се пресова с натиск до 500 кг/см2, разпределяйки равномерно натиска по цялата повърхност.
На този етап размерите на плочката излизаща от пресата са с около 7-10% по-големи от номиналния размер (това е съдържанието на влагата в сместа), т.е. плочката, която по каталог има размер 30х30 см, на този етап е с приблзителни размери 32х32 см. По-нататък в процеса на изсушаването и окончателното високо-температурно изпичане плочката с свива, пропорциалнално намалявайки линейните си размери. По този начин се обяснява и съществуването на калибри - по същество показващи действителния размер на плочката. Причината е, че е невъзможно да се предвиди с точност до милиметър намаляването на размера в процеса на изпичането. Затова при последния етап плочките се сортират по действителния им размер (калибър), който от своя страна има минимални допуски според нормите на ISO.
След излизането от пресата, плочките отиват в специална камера за окончателно изсушаване, след това към процеса на нанасяне на глазурата, която след изпичането предпазва тялото на плочката и се достига до завършеният вид.
След нанасянето на глазурата плочката отива в пещ с дължина до 100 м. Постепенно нагрявайки се до температура до 1200°С и след това постепенно охлаждайки се, плочката преминава именно това еднократно изпичане, в резултат на което основата става изключително твърда и на нея се изпича глазурата ставайки едно цяло. Целият процес на изпичане се контролира с помощта на компютри по време на всяка фаза в пещта. След излизането от пещта плочките преминават през дефектоскопичен контрол и калибровка и след това през визуален контрол на тоналността. Накрая се сортират по партиди, опаковат се, маркират се и се изпращат в склада при готовата продукция.
При дефектоскопичния контрол плочките се поставят върху т.нар. релси, разположени в краищата на плочките, а в средата преминава ролка с точно определен натиск. Ако плочката има дефект, то тя не издържа на натиска и се чупи. Дефектите на глазурата се проверяват визуално, едновременно с определянето на тоналността.
3.4.2 Качества на монокоттурата, призтичащи от технологията на производство
Основните разлики между монокоттура и бикоттура са са следните:
- по-дебела и здрава основа на плочката, направено основно от светла глина;
- по-голяма плътност поради използването на по-мощна преса и по-високата температура на изпичане и като резултат производството и на студоустойчиви серии (водопоглъщане < 3%);
- по-здрава и износоустойчива глазура, най-често матова;
Глазурата при плочките с еднократно изпичане освен повишена здравина, има и по-висока устойчивост на битови миещи средства, а някои серии или отделни цветове от тях имат и повишена устойчивост на агресивна химична среда.
Декорите при монокоттура се произвеждат в две разновидности: подови и стенни.
Производството на подови декори много прилича на производството на основния материал единствено с тази разлика, че на заготовката с нужния формат се нанася рисунката от зададения дизайн, следва изпичане и поради тази причина трайността на глазурата на декорите, не отстъпва по качества на основните плочки.
Ако серията се препоръчва от дизайнерите на фабриката и като стенна, то допълващите декори се правят по технологията бикоттура. Съответно тези елементи нямат трайността на основната плочка.
3.4.3 Области на приложение, формати
Плочките с еднократно изпичане се произвеждат във формати 15.25х15.25, 16.5х16.5, 20х20 30.5х30.5 33.3х33.3 15.25х30.5 16,5х33,3.
В много случаи плочка монокоттура се предлага като подова за повечето серии от бикоттура, допълвайки ги. Също може да се предлага като самостоятелни серии с настенни декори и да се използва и за стени и за под. Идеите за използването на стена или под се разработват от дизайнерските студия на компанията и се предлага на потребителя в готов вид, оставяйки на клиента достатъчно широки възможности за създаване на собствен уникален интериор.
Съществува особен подтип монокоттура, произвеждан във формат 10х10 см. Плочките от този формат са предназначени основно за кухня. Те са по-тънки (примерно 6 мм) и имат голямо количество различни декори. Тъй като тези плочки се използват основно в интериора, те не притежават всички преимущества на монокоттура (използват се по-смекчени параметри при пресоването и изпичането), но въпреки това са по-трайни от бикоттура и могат да бъдат използвани за подово покритие в домашни условия.
В каталога еднократното изпичане се обозначава с mono и се намира във втората част на каталога в раздела “pavimenti in monocottura & rivestimenti coordinati". Еднократно изпечени подови плочки и съответстващите им стенни”. Плочки с формат 10х10 се намират заедно със стенните в първата част на каталога в раздела “Mosaico. Кухненски плочки и съответстващата и подова”
3.4.4 Монопороза, особености на суровината, свойства и област на приложение
Друг вид еднократно изпечени плочки – това е
монопорозата (monoporosa). Този тип плочки се произвеждат по следната технология: пресоване и последващото го едновременно изпичане на тялото на плочката и нанесената глазура. До тук тя е напълно подобна на монокотурата. Но благодарение на използването на няколко по-различни компонента при приготвянето на сместа, физическите свойства, и, съответно областта на приложение на конкретните плочк, съществено се отличават и са по-близки до плочките произведени по технологията бикотура.
При производството на традиционните високоплътни еднократноизпечени плочки (монокотура и гранитогрес) се използват глини с високо съдържание на железен окис, а за ускоряване на процеса на изпичане и достигане на здравина – се използват различни примеси на основата на гипса. При производството на монопорозата се използва принципно друга глина – с високо съдържание на карбонати (в основни линии се внася от Франция и Германия). При изпичането, в резултат на химическите процеси, се образува достатъчно порьозна бяла маса, с висока степен на водопоглъщане (до 15%). Здравината на такава плочка е значително по-малка от здравината на обикновената монокотура, за това основата има дебелина 12 мм. Естествено, че тези плочки могат да се използват само за интериори.
Дадената технология позволява да се изпичат големи формати плочки с практически идеални размери, които, след допълнителната механическа обработка на ръбовете (ретифициране), могат да се полагат с минимални фуги. При производството на бикотурата, при което самата основа се произвежда от червнена глина, светлата глазура трябва да бъд едостатъчно дебела, за да не си загуби цвета. При монопорозата обаче, бялата основа позволява да се нанася тънък слой светла глазура, реализирайки скъпоструващи графически и цветни ефекти. Декорите се правят както по традиционния начин – чрез нанасяне на рисунъка върху плочката, така и с помощта на струи вода под високо налягане и специално оборудване: по този начин може да се получи много красив сборен декор, използвайки, в това число и парчета естествени камъни.
Бялата пореста основа и тънкия слой емайл изискват специфични правила за работа с плочките от монопороза: за полагането е необходимо да се използват лепила с бял цвят, фугите трябва да се почистват много внимателно, стараейки се да не се повреди глазурата. Повърхността за полагане на плочки голям формат трябва да бъде идеално гладка.
3.5.1 Технология на производството
Гарнитогресът (Gres fine porcellanato) – това е като правило неглазирана керамична плочка, еднократно изпечена, мразоустойчива и много здрава, с различни цветове и отенъци, получаващи се от светли видове глина.
Основните фази при производството на гранитогреса са много сходни фазите на производство на монокотурата, но въпреки това има и съществени различия. За по-пълно и прегледно представяне на цялата сложност на този многостепенен процес, ще се постараем да го опишем колкото е възможно по-подробно, тъй като смятаме,че без това е невъзможно до край да се оцени значението, което в днешни дни има гранитогреса в съвременното строителство, а също така да се разберат причините, поради които този материал има водеща роля в облицовката на различни типове повърхности.
Сместа, от която се изготвят гранитогресните плочи, се състои от няколко сорта глини /богати на илит и каолинит/, чист кварцов пясък, гипс и оцветяващи пигменти, най-традиционните от които са метални окиси – т.е. изцяло от онези естествени компоненти, които за разлика от природните камъни не се явяват източници на повишен радиоактивен фон. По този начин бихме искали да подчертаем, че гранитогреса е абсолютно нерадиоактивен и безопасен за здравето материал.
Процесът на производство започва непосредствено от кариерите, където се добиват изходните съставки. Използваните типове глина трябва да имат строго определен химически състав. По-нататък това в голяма степен определя свойствата на материала и неговото поведение при штамповането и изпичането. Глините се складират във фабриката в специални контейнери, като всеки един съдържа различен вид глина.
По този начин, смесвайки се с другите компоненти в строго определена пропорция, те постъпват на участъка за предварително премелване до определен размер. Всичко това се извършва в специални мелници – въртящи се конусообразни тръби с голям диаметър, вътрешната част на които има специално покритие и е запълнена с топки от много здрав камък. П време на смилането се подава вода, поради което по нататък вече течната смес се доставя в специални резервоари, където се оставя за няколко часа, при което по-тежката част, съдържаща разбъркани премляни компоненти се отделя от по-леката, съдържаща основно вода. Изсушаването става в специални гигантски вертикални колони – така наречените атомизатори. Влажната смес се обдухва в горната част, а отдолу се подава горещ въздух. Поточите горещ въздух се завихрят и сушат сместта по начин, че на изхода от атомизатора пректически вече сухата смес се състои от еднакви гранули с диаметър около 50 микрона.
